петък, 30 юли 2010 г.

Една музика

A Sunday Smile--Beirut, Zach Condon

Откъс от „Записки по българските възстания” на Захари Стоянов – 1 /Нищо ново под слънцето/




Откъсът е от Глава първа, част шеста на книгата. През 1871 година Захари Стоянов е на двадесет години и става чирак в абаджийски дюкян в град Русе. Майсторът го приема да учи занаят без заплащане, само срещу храна и подслон. Захари Стоянов работи в една стая с още десет калфи. За тях разказва следното:


„Твърде много си претеглих аз от новите другари, калфите и чираците, които, възползващи се от моята простотия, постъпваха с мен както им скимне. Скоро се убедих, че тия последните, макар и да бяха уж граждани, с фесове на главата и някои с панталони, но не стояха по-горе от моите овчари. Напусто аз отварях дума за „Календарът”, „Наустницата”, и „Чудесата на пр. Богородица”, за да покажа своето знание, разбира се. Те не се интересуваха от подобни неща, защото повечето между тях бяха безграмотни. Вечер, преди да легнем, аз ставах да се прекръстя, като всеки християнин, а те се смееха и правеха отзаде ми различни безобразия. Овчарите такива и онакива, но във всяка колиба можеха да се намерят по десетина книги, тревненска икона и дървен кръст, когато в абаджийските одаи нямаше нищо подобно. Та кой измежду абаджийския персонал би се занимавал с четене. Всички киснеха в дебело невежество и разврат... Най-голямото занимание на калфите бяха турските маанета, които те пееха до пресипване, а в празничен ден пиянстваха...”

сряда, 28 юли 2010 г.

Моловете – съвременните катедрали




В близкото минало на Европа поминъкът не е бил гарантиран, епидемии са отнемали хиляди човешки живота, детската смъртност е била висока. Сега живеем в период, когато е трудно да си представим, че човешко същество може да умре от глад, въпреки че спорадично получаваме такава информация от други точки на света. В миналото вярата и общността са били важни условия за физическото оцеляване. По-важни от сега. В Европа са се строели огромни катедрали, в които човек да почувства величието на Бог и разбира се на църквата като институция. Там са се събирали и много хора.
Сега живеем с разбирането, че за всяка болка има хапче. Науката ще открие безсмъртието ни. Особено пък за един по-богат човек е жалко да си представи, че ще умре /затова спортува и не пуши/. Живеем в относително материално благополучие, е разбира се преживяваме и по някоя криза. Щастливи сме да използваме материалните придобивки за да осмислим живота си. Моловете са новите ни храмове. Там усещаме опиянението, възбудата на живота. Величествени по размер сгради ни приютяват в бляскавите си пространства, носи се приятна музика. Хората сякаш са в приповдигнато настроение. Колко ли дълго ще продължи това?

Ще е интересно да се проследи хронологично /например за София/, кои са били най-високите и големи сгради. Да речем, че след освобождението е бил конакът, който е преобразуван в дворец. Сега отличавам сградите на Министерски съвет, бившия Партиен дом, Президентството, БНБ. Всъщност, спомням си, че преди двадесет години единственият денонощен магазин в София се намираше на бул.”Витоша” до Съдебната палата. Тя пък беше музей, а сега е отново Съдебна палата. Дали това се е отразило на съдебната система или по-скоро състоянието на съдебната система е давало тласък за тези метаморфози? Все пак в материалното благополучие има нещо успокояващо и ... опияняващо.

Какво виждаш? – 3


Ваза и заедно с това два профила. Вазата е изработена през 1977 година за сребърната сватба на английската кралица. Единият профил е нейн, а другият на принц Филип. Не е възможно да се възприемат едновременно вазата и профилите.

неделя, 25 юли 2010 г.

Какво виждаш?-2


Какво виждаш? Всъщност, това са концентрични окръжности, а не спирала.




Тази илюзия е спиралата на Фрейзър. Нарисуваните концентрични окръжности са образувани от сегменти оформени под наклон към центъра на окръжността. Зрителното възприятие на спиралата на Фрейзър не отговаря на реалността. Обекта, който възприемаме не е този, който е нарисуван на фигурата. Авторът показва разликата между физическия и възприемания свят, които в случая не съвпадат.

събота, 24 юли 2010 г.

Как да преуспеете във всяко начинание


За да успеете, в която и да е сфера, трябва да спазвате няколко правила.
1. Научете се да лъжете и го правете при всяка удобна възможност. Например, ако строите сграда и техниката ви изцапа улицата, на съседите си обещайте, че ще я измиете. При повторно напомняне от тяхна страна им кажете, че сте ангажирали техника, която да измие, но в настоящия момент тя е заета и трябва да се изчака. Ако не ви притесняват много може да продължавате така до безкрай.
2. Друг начин да постигнете своето е чрез подкуп. Профилактично раздавайте малки подаръци без повод и правете комплименти. Служителите от контролните органи имат малки заплати и някои от тях с радост биха приели страничен доход. Ако видите, че служителят не е в тази категория веднага се оттеглете и се срещнете с началника му. Може той да има други виждания.
3. Изградете си образ от който да се страхуват. Пускайте слухове за себе си, че сте набили някой, че имате нещо общо със специалните служби и имате влиятелни приятели. Ако сте мъж работете върху мускулите си. Носете черно поло, черен костюм и черни очила. Парадирайте с мощна и скъпа кола. Ако нямате пари в брой купете на лизинг.
4. След като изградите образа си може да внушавате на околните, че ще ги защитавате. Няма значение от какво. Много ще се радват на това и ще са готови да ви правят отстъпки и услуги.
5. Давайте пари само в краен случай.
6. Включете се в някаква мрежа – партиина организация, масонска ложа или друга, стига в нея да членуват влиятелни хора.
7. По никакъв начин не зачитайте правата на другите, дори и на вашите роднини. Търсете само своя интерес. Единствено изпълнявайте това което изискват по-влиятелните от вас.
8. Правете дарения за сираци, хранете бездомни и винаги се старайте това да бъде отразено в медийте. На околните говорете колко държите на ценностите като: трудолюбие, честност, коректност и други.
9. Никога не признавайте грешките си.
10. Ако сте изпълнили всичко то вие сигурно живеете в България или в някоя друга подобна страна. Карате скъпата си кола по третокласни пътища с дупки. Ако сте мъж, в жена ви има силикон и в любовницата ви има силикон. Хората около вас са напрегнати и нещастни и това влияе и на вас. Затова често пътувате в чужбина, но там ви показват, че не ви харесват /ако ви забележат/ и нямате никакво значение за тях. В стремежа ви да се утешите си купувате нова яхта и всичко това продължава до момента, в който на пътя ви се изпречи такъв като вас. Възможно е да сте добре образован и да се имате за много интелигентен. Тогава още по-зле за вас. Съществува и емоционална интелигентност.

Заключение: Не искам да приличам на човека, който описах, а също ви съветвам и вие да не сте такива и да не практикувате посочените правила. Да не правим на другите това, което не искаме да се случи на нас.


Иванов

петък, 23 юли 2010 г.

Софийски експресии



Представям ви няколко снимки от разходката ми в центъра на София. Обичам залязващото слънце. Съжалявам за изписаните дата и час!

Мария Монтесори и една детска градина

През 1907 г. в Рим била открита едностайна детска градина за деца на работещи родители. Наречена била „Детската къща”. Найна основателка е доктор Мария Монтесори /1870 - 1952/, която била с много напредничави разбирания относно възпитанието на децата. По онова време било одобрявано религиозното обучение, жестоката дисциплина и твърдите учебни програми и разписания, но Монтесори твърдяла, че знания и умения не се придобиват само чрез слушане на думи, а чрез опит в окръжаващата среда. Децата се нуждаят от място освободено от заплахи, подходящо оборудване и подкрепа. През 1920 година тя публикува метода „Монтесори”, който акцентира на съсредоточено към детската възраст образование. Според нея нуждите на детето са първостепенни.
Мария Монтесори била феминистка. Защитавала идеите за равно заплащане срещу равен труд. Впоследствие разбиранията й за детската психология са развивани и от швейцарския педагог Жан Пиаже.
В последно време в обществото има дискусия относно задължителната предучилищна подготовка за деца на петгодишна възраст. И нека не забравяме, че институциите за деца все пак са институции.


Иванов

Подлеза пред НДК



Някой е отмъкнал металния обков на парапета по стълбите.

четвъртък, 22 юли 2010 г.

Как да се предпазим от стреса?

Какви са пътищата да се предпазим от стреса? Намалете или направо се откажете от кофеинови напитки. Избягвайте силно кафе и чай. Спрете цигарите и прекомерната употреба на алкохол.

Осигурете си достатъчно сън. Ако имате наднормено тегло, отслабнете. Потърсете материали и започнете да се храните здравословно. Избягвайте храни съдържащи захар. Практикувайте приятна за вас физическа дейност или спорт. Срещайте се с други хора. Научете повече за техниките за релаксация и подобряване на дишането. Възползвайте се от тях.

Промяната се извършва на малки стъпки и постепенно. Ежедневно състоянието ви ще се подобрява, ще се чувствате по-силни. Търсете и откриите нова посока за развитие на живота ви. Обърнете се към себе си и към вашите нужди и потребности.

Вслушайте се в тялото си. Мислете чрез него. Внимавайте за това как се чувства тялото ви, когато взимате едно или друго решение. Звучи просто и наистина е така.

И накрая, ако вече се замисляте за промяна, това е най-важната, макар и първа стъпка към нея. Всичко е във ваши ръце.

.

Внимание!


Внимавайте, при посещение в парка на Военната академия, да не извършите някое от показаните нарушения.

Какво виждаш?

През 1875 година Вилхелм Вунд започва работа в катедрата по философия на Лайпцигския университет. От 1879 година, заедно със студентите си, провежда експерименти. Това е официалната дата за възникването на психологията като експериментална наука.
Негов студент е Хюго Мюнстерберг, който работи по представената по-долу илюзия.





Какво виждаш? Всъщност, хоризонталните линии са абсолютно успоредни!

сряда, 21 юли 2010 г.

Килимче


Искате ли да изперете някое килимче? Може да го направите пред НДК.

Невероятни са

Гейл Ан Дорси и Дейвид Бауи

Велоалея

Ех, дано да има повече велоалеи!

Да отворим мисловните шлюзове


канала при „Орлов мост”


Чета внимателно множество блогове. Прави ми впечатление, че значителна част от публикациите са реакция на информацията от новинарските емисии на телевизиите или публикуваните политически новини в пресата. Тоест, като властта и някоя медия кажат „А” блогърите казват „Б”, но твърде възможно е така да се получи „Б-е-е-е”.
Друга, голяма като обем, част от мисли в блоговете са свързани с оплаквания от институции и услуги.
Иска ми се да отворя мисловните си шлюзове и да потекат моите оригинални мисли за света, ако имам такива. Що се отнася до снимката, това май са отпадни води.

вторник, 20 юли 2010 г.

Една къща

Къща на ул.”Аксаков”, в близост до „Кристал” ме впечатли с изчистените си форми, елегантност и орнаменти. Някой знае ли какво символизират орнаментите и каква е историята на тази сграда?


къщата


орнаменти

Градските акробати

скейтбордист шпаклова неравности по парапета




два инструмента за изява – шпакла и скейтборд


Скейтбордистите привличат вниманието на минувача със своята смелост и риск. Гъвкавите им слаби тела се движат напред-назад с лекота, която е труднопостижима без атлетичност и тренировки. Какво искат скейтбордистите от мен – случайния минувач? Търсят признание за своята смелост и умения. Искат да концентрират вниманието ми, както всеки артист. Съгласявайки се да се поставя на тяхно място с вълнение следя поредния номер, ще падне ли скейтбордистът или не, а заедно с него и аз /мислено/. Да, всеки избира начин да покаже ценността си. Един ходи на фитнес за да впечатли с мускули и сила, друг чете и цитира книги, колкото повече толкова по-добре, а скейтбордистът ни поставя пред дилемата ще се получи ли номера му или не. Сцената е центъра на града.

понеделник, 19 юли 2010 г.

Хвърчило


За мишките и хората


Интересна статия относно общественото мнение на европейците за извършване на експерименти върху кучета, маймуни и мишки беше публикувана в броя на вестник „Класа” от 12 юли с автор Мила Григорова от „Галъп интернешънъл”.В България 62% от анкетираните са съгласни учените да експериментират с кучета и маймуни, ако това ще помогне за откриване на лек за човешки болести, а 12% не са съгласни. На първо място и единствени, които ни надминават са испанците с 65% съгласие, но при тях несъгласието е 18%. За сравнение една от страните в долната част на класацията е Австрия, където анкетираните са заявили 36% съгласие и 45% несъгласие. В пет европейски страни възприемат по-добре от България експериментите с мишки, с които у нас се съгласяват 74%, а 5% не. В Австрия съгласните са 52%, а несъгласните 29%.В статията се отбелязва, че за разлика от България в много европейски страни темата за защита на животните присъства отдавна в обществените дебати, а у нас едва напоследък има такава дискусия по отношение на това, дали жестокостта към тях трябва да бъде считана от закона за престъпление. Не сме информирани дали родната наука прави експерименти с животни и при какви условия протичат те. Вероятно мотив на противниците на такива опити е съмнението, че те няма как да бъдат правени безопасно и хуманно.Какво ми се струва особено интересно в тази информация? Отношението към животните не е частен случай, а е отношение към живота изобщо. Ценен ли е той или не? Да, може да има дебат относно това, че опитите с животни ще спасят човешки живот, но пък липсва интерес в обществото за начина по който се провеждат експериментите. Ценен ли е в България живота изобщо и ценен ли е човешкият живот в частност или поне толкова ценен колкото в Австрия?Ще ви предложа един сериозен индикатор. Какво е отношението в България към възрастните, психичноболните и изоставените деца? В голяма част от случаите лошо. Много възрастни живеят с минимални средства въпреки, че са се трудили дълги години. Домове за психичноболни /възрастни и деца/ приличат повече на гробища, отколкото на места за живеене. Там често умират. Държавата полага минимални грижи за изоставените деца. Сещам се, че в хитлеристка Германия първите, които отиват в газови камери са немските идиоти, всеки един след одобрение и подпис от трима лекари. Това означава, че обществото приема, че има ненужни индивиди от гледна точка на определени критерии и обществения интерес е те да бъдат оставени да живеят в тежки условия или унищожени, тоест човешкия живот сам по себе си не е ценност. Не се заблуждавайте, че става въпрос само за липса на средства.Скоро ми разказаха един случай. На село един човек отрязал ореха си, защото не раждал. Не че дървото му пречело, трябвало му място или искал да посади нещо друго. Нацепил го на подпалки. По-добре в огъня отколкото живо, но нераждащо. Стопанинът просто нямал полза от него. Какво липсва? Разбирането, че дървото също е живо. Преди сто и петдесет години отношението към децата е било различно от днешното. В земеделска страна като България те са били възприемани като работна ръка за нивата и не са концентрирали толкова специализирани усилия и внимание от страна на родителите. Сега времето е друго.В заключение ще кажа, че си правя класация на страни, в които човек може да живее добре. Здравеопазването във Франция е прекрасно. Белгия ми прави добро впечатление, но разбрах, че отношението в затворите им е лошо и е пренаселено. Затова белгийците искали да наемат холандски затвори, където условията били много добри, но за това ще разкажа друг път.А, и нещо друго накрая. Дали в България има все още наука и къде се спотайва тя. Може би няма защо да обсъждаме експериментите с животни, защото у нас такива не се правят. Единствените любителски такива са на село, около Коледа, но няма официални данни за нивото на хуманност при провеждането им.

Иванов

Вспъховей

Част от публикациите в този блог ще бъдат мои, а другата част на жена ми. Блога се нарича „Вспъховей” като препратка към знакови символи от градската среда в миналото. Все пак, какво ли означава „вспъховей”?