Спомен от лятото

България – поглед отвън

Преди време се проведе конференцията Branding Bulgaria, в която взе участие Саймън Анхолт, който е независим политически консултант и създател на разбирането за нацията като марка. Консултирал е правителства в над четиридесет държави. Той е основател на индекса на нациите като марка. Към тази конференция ме насочиха разсъждения, за това как изглежда България отвън.
В своята заключителна реч Саймън Анхолт казва, че имиджът на една страна принадлежи на населението, на хората и той е тяхна отговорност. Няма смисъл от промотиране, представяне и комуникиране, защото са агресивни и това не се харесва и не дава положителен резултат. Имиджа не може да бъде изграден по този начин. Няма смисъл да казваме колко е хубава страната ни. Проблемът не е в липсата на информация, а в това, че другите не са заинтересувани от нея.
Саймън Анхолт твърди, че общественото мнение е много зависимо от три фактора – образование /хората отиват и учат в други държави/, технология /хората обичат да са модерни/ и природа /отношението към нея/. Ако страната не е смятана за технологично развита, то тя може да акцентира върху туризъм и култура.
Според Саймън Анхолт в България липсва обща и ясна визия, с която да привлече хора отвън. И още нещо – не можем да обичаме някой, който не знае как да обича себе си.

Заключителната реч на Саймън Анхолт на Branding Bulgaria е публикувана във вестник „Капитал”.

.

Географска ширина /България – Испания/

Северната част на Испания и България се намират на една и съща географска ширина. Дали между двете култури има прилика?

В продължение на 781 години мюсюлманите /маври/ владеят различни части от Иберийския полуостров. Постепенно той е отвоюван /реконкиста/ от няколко християнски кралства. През 1492 година мюсюлманите са напълно изтласкани.

В съвременната история на Испания, след края на гражданската война /1939 г./, се установява авторитарния режим на генерал Франсиско Франко, който продължава до смъртта му през 1975 година. Според завещанието на Франко, след смъртта му, крал става Хуан Карлос І.

В новата история на България, Симеон Сакскобургготски управлява като министър-председател, но преди това е бил Цар на българите /от 1943 до 1946 година – Симеон ІІ, Цар на българите/. Няма данни Тодор Живков да е правил завещание, в което да го споменава.

В настоящия момент много българи живеят в Испания. Интересна информация има в блога на TIBURON-TIBURONA, която твърди, че по данни на испанското Министерство на труда и имиграцията към 31.12.2010 година в Испания пребивават 161 601 българи. Вероятно условията там са привлекателни за нас. Може би влияние оказва и сходство в манталитета на двата народа или испанците просто не ни отхвърлят, както това се случва в Германия.

По сходен начин неотдавна в двете страни се сринаха цените на недвижимите имоти. В Испания и в България се случи бум на мафиотското застрояване в морските курорти.

И все пак трябва да отбележа, че Испания е високоразвита страна с отлична инфраструктура, транспорт и здравеопазване.

.

Географска ширина /България - Италия/

България и Италия са със сходна географска ширина. Какви паралели откривам между двете страни?

След период на чужда зависимост и разпокъсаност Италия се обединява и става национална държава през 1861 година. След близо пет века под османско владичество българската държава е възстановена през 1878 година.

И двете държави са членки на Европейския съюз.

Според международната класация на Transparency International /2010 година/, индексът за възприятие на корупцията в България е - 3.6, а в Италия – 3.9.

И в двете страни, при покупка на стоки и услуги, продавача може да си спести издаването на фискален бон. За мафията всички са чували, а преди време един български политик обяви, че в България не просто има мафия, а мафията си има държава.

И все пак има неща, заради които ми се ще да има повече прилики между двете страни – кафе, архитектура, опера и много други.

.

Kottarashky

Скоро прочетох пост в Блогът на един MadWizard и така открих за себе си музиката на Kottarashky. Зад този артистичен псевдоним стои Никола Груев и неговата група. За първи път музика направена от българи ме грабна безусловно. Ритмите са пулсиращи и живи. Носят силата на истинско изкуство. Музиката е сътворена искрено и интелигентно. Поздравявам за успеха Kottarashky.

.

София

Небе и мартенски залез в София.

В коя България живееш – можещата или безхаберната?

През живота си всеки упражнява влиянието си върху околните и средата. Ако човек е организиран и можещ той налага своя ред върху хаоса. В България не сме много сигурни, че извън нашия дом нещо зависи от нас. Трудно бихме работили с други хора по изпълнението на една обща цел, защото общото дълги години беше компрометирано. Получава се така, че в дома ни е чисто, спретнато и приятно, а като излезем на улицата има доста грозни гледки, които без да съзнаваме ни въздействат. Обикновено обвиняваме другите за неразбориите или някоя институция. В България няма да има държава докато ние не поискаме това. Нека въведем ред, както сме го направили в домовете си.

Две съседни градини в София на ул.”Сети Георги Софийски”.

За мишките и хората

Интересна статия относно общественото мнение на европейците за извършване на експерименти върху кучета, маймуни и мишки беше публикувана в броя на вестник „Класа” от 12 юли с автор Мила Григорова от „Галъп интернешънъл”.В България 62% от анкетираните са съгласни учените да експериментират с кучета и маймуни, ако това ще помогне за откриване на лек за човешки болести, а 12% не са съгласни. На първо място и единствени, които ни надминават са испанците с 65% съгласие, но при тях несъгласието е 18%. За сравнение една от страните в долната част на класацията е Австрия, където анкетираните са заявили 36% съгласие и 45% несъгласие. В пет европейски страни възприемат по-добре от България експериментите с мишки, с които у нас се съгласяват 74%, а 5% не. В Австрия съгласните са 52%, а несъгласните 29%.В статията се отбелязва, че за разлика от България в много европейски страни темата за защита на животните присъства отдавна в обществените дебати, а у нас едва напоследък има такава дискусия по отношение на това, дали жестокостта към тях трябва да бъде считана от закона за престъпление. Не сме информирани дали родната наука прави експерименти с животни и при какви условия протичат те. Вероятно мотив на противниците на такива опити е съмнението, че те няма как да бъдат правени безопасно и хуманно.Какво ми се струва особено интересно в тази информация? Отношението към животните не е частен случай, а е отношение към живота изобщо. Ценен ли е той или не? Да, може да има дебат относно това, че опитите с животни ще спасят човешки живот, но пък липсва интерес в обществото за начина по който се провеждат експериментите. Ценен ли е в България живота изобщо и ценен ли е човешкият живот в частност или поне толкова ценен колкото в Австрия?Ще ви предложа един сериозен индикатор. Какво е отношението в България към възрастните, психичноболните и изоставените деца? В голяма част от случаите лошо. Много възрастни живеят с минимални средства въпреки, че са се трудили дълги години. Домове за психичноболни /възрастни и деца/ приличат повече на гробища, отколкото на места за живеене. Там често умират. Държавата полага минимални грижи за изоставените деца. Сещам се, че в хитлеристка Германия първите, които отиват в газови камери са немските идиоти, всеки един след одобрение и подпис от трима лекари. Това означава, че обществото приема, че има ненужни индивиди от гледна точка на определени критерии и обществения интерес е те да бъдат оставени да живеят в тежки условия или унищожени, тоест човешкия живот сам по себе си не е ценност. Не се заблуждавайте, че става въпрос само за липса на средства.Скоро ми разказаха един случай. На село един човек отрязал ореха си, защото не раждал. Не че дървото му пречело, трябвало му място или искал да посади нещо друго. Нацепил го на подпалки. По-добре в огъня отколкото живо, но нераждащо. Стопанинът просто нямал полза от него. Какво липсва? Разбирането, че дървото също е живо. Преди сто и петдесет години отношението към децата е било различно от днешното. В земеделска страна като България те са били възприемани като работна ръка за нивата и не са концентрирали толкова специализирани усилия и внимание от страна на родителите. Сега времето е друго.В заключение ще кажа, че си правя класация на страни, в които човек може да живее добре. Здравеопазването във Франция е прекрасно. Белгия ми прави добро впечатление, но разбрах, че отношението в затворите им е лошо и е пренаселено. Затова белгийците искали да наемат холандски затвори, където условията били много добри, но за това ще разкажа друг път.А, и нещо друго накрая. Дали в България има все още наука и къде се спотайва тя. Може би няма защо да обсъждаме експериментите с животни, защото у нас такива не се правят. Единствените любителски такива са на село, около Коледа, но няма официални данни за нивото на хуманност при провеждането им.

Иванов