понеделник, 19 юли 2010 г.

За мишките и хората


Интересна статия относно общественото мнение на европейците за извършване на експерименти върху кучета, маймуни и мишки беше публикувана в броя на вестник „Класа” от 12 юли с автор Мила Григорова от „Галъп интернешънъл”.В България 62% от анкетираните са съгласни учените да експериментират с кучета и маймуни, ако това ще помогне за откриване на лек за човешки болести, а 12% не са съгласни. На първо място и единствени, които ни надминават са испанците с 65% съгласие, но при тях несъгласието е 18%. За сравнение една от страните в долната част на класацията е Австрия, където анкетираните са заявили 36% съгласие и 45% несъгласие. В пет европейски страни възприемат по-добре от България експериментите с мишки, с които у нас се съгласяват 74%, а 5% не. В Австрия съгласните са 52%, а несъгласните 29%.В статията се отбелязва, че за разлика от България в много европейски страни темата за защита на животните присъства отдавна в обществените дебати, а у нас едва напоследък има такава дискусия по отношение на това, дали жестокостта към тях трябва да бъде считана от закона за престъпление. Не сме информирани дали родната наука прави експерименти с животни и при какви условия протичат те. Вероятно мотив на противниците на такива опити е съмнението, че те няма как да бъдат правени безопасно и хуманно.Какво ми се струва особено интересно в тази информация? Отношението към животните не е частен случай, а е отношение към живота изобщо. Ценен ли е той или не? Да, може да има дебат относно това, че опитите с животни ще спасят човешки живот, но пък липсва интерес в обществото за начина по който се провеждат експериментите. Ценен ли е в България живота изобщо и ценен ли е човешкият живот в частност или поне толкова ценен колкото в Австрия?Ще ви предложа един сериозен индикатор. Какво е отношението в България към възрастните, психичноболните и изоставените деца? В голяма част от случаите лошо. Много възрастни живеят с минимални средства въпреки, че са се трудили дълги години. Домове за психичноболни /възрастни и деца/ приличат повече на гробища, отколкото на места за живеене. Там често умират. Държавата полага минимални грижи за изоставените деца. Сещам се, че в хитлеристка Германия първите, които отиват в газови камери са немските идиоти, всеки един след одобрение и подпис от трима лекари. Това означава, че обществото приема, че има ненужни индивиди от гледна точка на определени критерии и обществения интерес е те да бъдат оставени да живеят в тежки условия или унищожени, тоест човешкия живот сам по себе си не е ценност. Не се заблуждавайте, че става въпрос само за липса на средства.Скоро ми разказаха един случай. На село един човек отрязал ореха си, защото не раждал. Не че дървото му пречело, трябвало му място или искал да посади нещо друго. Нацепил го на подпалки. По-добре в огъня отколкото живо, но нераждащо. Стопанинът просто нямал полза от него. Какво липсва? Разбирането, че дървото също е живо. Преди сто и петдесет години отношението към децата е било различно от днешното. В земеделска страна като България те са били възприемани като работна ръка за нивата и не са концентрирали толкова специализирани усилия и внимание от страна на родителите. Сега времето е друго.В заключение ще кажа, че си правя класация на страни, в които човек може да живее добре. Здравеопазването във Франция е прекрасно. Белгия ми прави добро впечатление, но разбрах, че отношението в затворите им е лошо и е пренаселено. Затова белгийците искали да наемат холандски затвори, където условията били много добри, но за това ще разкажа друг път.А, и нещо друго накрая. Дали в България има все още наука и къде се спотайва тя. Може би няма защо да обсъждаме експериментите с животни, защото у нас такива не се правят. Единствените любителски такива са на село, около Коледа, но няма официални данни за нивото на хуманност при провеждането им.

Иванов

Няма коментари:

Публикуване на коментар