Моловете – съвременните катедрали

В близкото минало на Европа поминъкът не е бил гарантиран, епидемии са отнемали хиляди човешки живота, детската смъртност е била висока. Сега живеем в период, когато е трудно да си представим, че човешко същество може да умре от глад, въпреки че спорадично получаваме такава информация от други точки на света. В миналото вярата и общността са били важни условия за физическото оцеляване. По-важни от сега. В Европа са се строели огромни катедрали, в които човек да почувства величието на Бог и разбира се на църквата като институция. Там са се събирали и много хора.
Сега живеем с разбирането, че за всяка болка има хапче. Науката ще открие безсмъртието ни. Особено пък за един по-богат човек е жалко да си представи, че ще умре /затова спортува и не пуши/. Живеем в относително материално благополучие, е разбира се преживяваме и по някоя криза. Щастливи сме да използваме материалните придобивки за да осмислим живота си. Моловете са новите ни храмове. Там усещаме опиянението, възбудата на живота. Величествени по размер сгради ни приютяват в бляскавите си пространства, носи се приятна музика. Хората сякаш са в приповдигнато настроение. Колко ли дълго ще продължи това?

Ще е интересно да се проследи хронологично /например за София/, кои са били най-високите и големи сгради. Да речем, че след освобождението е бил конакът, който е преобразуван в дворец. Сега отличавам сградите на Министерски съвет, бившия Партиен дом, Президентството, БНБ. Всъщност, спомням си, че преди двадесет години единственият денонощен магазин в София се намираше на бул.”Витоша” до Съдебната палата. Тя пък беше музей, а сега е отново Съдебна палата. Дали това се е отразило на съдебната система или по-скоро състоянието на съдебната система е давало тласък за тези метаморфози? Все пак в материалното благополучие има нещо успокояващо и ... опияняващо.