събота, 4 декември 2010 г.

Постене



постещо дърво


Да постиш е хубаво. Харесва ми. Смело да сложиш под въпрос калоричната сигурност на закуската, обеда и вечерята. Да се конфронтираш с физическото благополучие. Тялото да усети липсата на протеини. Ех, къде сте пържолки, яйчица, сиренце и масло. Какво е постенето? Нещо обичайно е преустановено. Когато искаме да чуем ни е необходима тишина, липса на други шумове. Ако търсим новото трябва да му направим място. Постенето отваря нови пространства, дава им възможност да се проявят. Гарантираното благополучие действа обратно. Затлачва способността ни да откриваме и да оценяваме новото. Постенето е време за концентрация, за търсене на по-добра връзка със себе си и осмисляне на приливите и отливите в живота. На физическо ниво постенето прави тялото по-гъвкаво. Освобождава организма от тежестта да преработва калорични храни. Започва да черпи от натрупаните запаси. Ограничаването е напомняне, че не винаги има преситена задоволеност, че сме част от по-голяма система. На психическо ниво постенето е дисциплина и приемане, вслушване в себе си и в света за да открием божественото.

събота, 27 ноември 2010 г.

Кисело зеле

Слагането на кисело зеле е древен хобитски обичай. Това е инвестиция в бъдещето, в оцеляването. Слагането на зеле е гаранция срещу превратностите на съдбата и мощно средство за постигане на психично здраве. По значение се нарежда до зареждането на фризера с месо от село и купуването на картофи. За да пристъпите към това начинание е необходима известна решимост. Както самурая посяга към меча с непоколебима твърдост, така и зелемейкъра взима своето съдбовно решение. Ако нямате бидон, съветвам ви, отидете на женския пазар /мъжки няма/. Срещу 22 лева може да се сдобиете с пластмасов такъв /80 литра, без канелка/. Следващата стъпка е да закупите около 30 килограма зеле на цена от около 15 лева. Ако искате зелевия сок да е оцветен в червено вземете и една или повече червени зелки. Срещу смиване на киселото зеле купете една или повече дюли. Някои слагат хрян, червено цвекло, царевица /засилва ферментацията/, ориз и други, така че уточнете вашия стил. Купете морска сол. У дома измийте бидона, махнете горните листа на зелките, отрежете кочаните до основата, разцепете ги на кръст и измийте. Подредете зелките в бидона. В сцепените кочани може да поръсите малко морска сол. Между зелките пъхайте резени от тънко нарязаната дюла. Напълнете две трети от бидона с вода. Разтворете морската сол във вода отделно и я долейте в бидона. Необходимото количество между 20 и 40 грама сол на един литър вода в зависимост от вкуса ви. Зелките трябва да са покрити с около 10 сантиметра вода. Затиснете ги с дървена решетка и камък. Затворете бидона с капак. Ферментацията зависи от температурата. Ако бидона е на балкон го покриите срещу замръзване. Няколко дни след заливането започва претакане. Прави се всеки ден или през ден, в продължение на две седмици, през канелка или маркуч, който може да е предварително поставен спираловидно в бидона. От маркуча може да се източва вода или да се продухва въздух навътре. Представете си удоволствието, което би изпитал и всеки хобит, да си бодвате от готовата, полята със зехтин и поръсена с червен пипер зелева салата, навън да вали сняг, да е криза, а вие да вдигате весела наздравица.

събота, 6 ноември 2010 г.

Един есенен ден на Витоша


























.

вторник, 10 август 2010 г.

Графити тук, графити там, графити навсякъде

Бях престанал да ги забелязвам, но вчера установих колко много графити има по сградите в центъра на София. Това ме накара да прочета няколко статии в интернет за историята на графитите, хип-хоп културата и разпространението им в България. Дори започнах да правя паралели между графити и татуировки.
Какво ми направи впечатление:


- графитите са изкуство
Графитите са изкуство, защото пресъздават действителността чрез художествени средства /или поне част от тях/. Да наистина съществуват и такива, които са посредствени, грозни драсканици, но майсторите правят такива над които може да замислиш.

- възрастта на артистите
С графити обикновено се занимават тинейджъри или хора скоро преминали тази възраст. Желанието да заявиш себе си на всяка цена, да се конфронтираш с общоприетите норми на поведение, да се докажеш, да поемеш риск и да се прославиш е много характерно за възрастта на пубертета.

- поемане на риск
Колкото повече риск поема художника на графити, толкова уважението към него от страна на останалите майстори расте. Признание заслужават графити нарисувани на труднодостъпни места. Заплаха за художника са полицията и собствениците на недвижими имоти, на чийто стени се рисува. Случва се да се стигне до бой, затова рисунките са правят през нощта. Художниците на графити ходят на групи – „crew”. Една част рисуват, а другата наблюдават и сигнализират за полиция и собственици.
Всъщност още от древността са останали скални рисунки, които пресъздават бита на първобитния човек. Сегашната култура на графити е част от хип-хоп културата в САЩ, особено силно разпространена в края на 70-те години на миналия век. Тя се прехвърля и в Европа, а през последните десет години набира сили и в България.
За да вникнем в подтика да рисуваш графити е необходимо да влезем в кожата на художника. Това, че рисунките се правят на места с голям поток от хора, максимални по размер и с ярки цветове е плод на желанието да бъде привлечено нашето внимание. Но това не става постепенно и спокойно, а сякаш е изкрещяно. Повечето рисунки нарушават общоприетите граници. Те са направени по фасадите на къщи без съгласието на собствениците. Всеки се отъждествява, в някаква степен, с жилището си и когато установи, че то е изрисувано отвън със странни рисунки това нарушава личното му пространство, както и финансите му.
Графитите са и мода. Това ясно се вижда от наличието на множество надписи /драсканици/, направени само с желанието на автора да се заяви, без да имат някаква художествена стойност, както и да маркира своя територия, да се съревновава с другите.
Художниците търсят слава, прослава на името си. Често изографисват псевдонима си - таг, което вероятно може да се свърже и с търсенето на нова идентичност във възрастта на пубертета. Дейността е свързана и с йерархична структура. „Toy” е начинаещ, а „graffiti writer” е майстор. Тоест, йерархията в обществото се копира.
Графитите са проява на улична власт. В известна степен те нарушават личното пространство. В САЩ са били използвани от улични банди за маркиране на територия.Най-добрите графити са преосмисляне на пространството, шокиращ начин за промяна на мисленето, образи от друга реалност. Нощните художници със закрити лица, качулки и флакони в ръка, работещи под риск, са движени от идеята да ни предизвикат и да изстрелят своята истина в упор. Кога бихте направили това? Естествено, по време на младостта.





Първата група снимки е от сайта: http://www.graffiti.org/ , а втората от сгради в София.







































































.
.
.
.
=
=
=
=
=
=


































































Ако искате да видите как се правят графити: http://www.youtube.com/watch?v=Hxj2lT5brwM&feature=player_embedded
.