събота, 4 декември 2010 г.

Постене



постещо дърво


Да постиш е хубаво. Харесва ми. Смело да сложиш под въпрос калоричната сигурност на закуската, обеда и вечерята. Да се конфронтираш с физическото благополучие. Тялото да усети липсата на протеини. Ех, къде сте пържолки, яйчица, сиренце и масло. Какво е постенето? Нещо обичайно е преустановено. Когато искаме да чуем ни е необходима тишина, липса на други шумове. Ако търсим новото трябва да му направим място. Постенето отваря нови пространства, дава им възможност да се проявят. Гарантираното благополучие действа обратно. Затлачва способността ни да откриваме и да оценяваме новото. Постенето е време за концентрация, за търсене на по-добра връзка със себе си и осмисляне на приливите и отливите в живота. На физическо ниво постенето прави тялото по-гъвкаво. Освобождава организма от тежестта да преработва калорични храни. Започва да черпи от натрупаните запаси. Ограничаването е напомняне, че не винаги има преситена задоволеност, че сме част от по-голяма система. На психическо ниво постенето е дисциплина и приемане, вслушване в себе си и в света за да открием божественото.

2 коментара:

  1. Не ми е чуждо, но това се купува като храна.Ще опитам да постя само аз.

    ОтговорИзтриване
  2. Да, понякога е трудно да стигнем до себе си.

    ОтговорИзтриване