Вместо образование и наука – нечленоразделна чалга.

В репортаж по новините на БТВ се спомена, че заплатите на учените в БАН ще бъдат намалени с 25%, което означава млад специалист да получава около 300 лева, а доцент около 500 лева преди облагането на тези суми с данъци. Не искам да коментирам причините довели до конкретното състояние в Академията, които вероятно са плод на криза, лошо управление от страна на екипа на БАН, както и липса на добра стратегия, и нейното отстояване от правителствата през последните години.
Има нещо друго, което ми се струва по-интересно. Въпреки дългогодишните усилия и амбиции на държавата да развива наука, това не се получава в степен, каквато бихме очаквали. Донякъде се осъзнава важността на научните достижения, които са в основата на световната мощ на други страни. Там науката е изведена в приоритет на държавата /развитие на военни технологии, космически изследвания и други/ и за бизнеса /например фармацевтична промишленост/. Тоест атрибут на съвременните държави, за постигане на повече мощ, е развитието на наука. За съжаление се оказва, че в България ще е трудно да поддържаме дори структури като БАН, които по-скоро ни превеждат научните достижения от по-напредналия свят, отколкото да са иновативни, защото науката всъщност е занимание за малцина. Те са нашето съзнание, че някъде е станало нещо значимо в света на науката.
Може би правилният въпрос е дали ние се интересуваме от наука и научни достижения? Какво място в представите ни заемат учените и преподавателите? Отговорите на тези въпроси не са много обнадеждаващи. Скоро четох статия, че в нашите вестници няма толкова научнопопулярни статии описващи научни достижения колкото в други европейски страни. Преди 30 години човек можеше да изкара повече пари като сервитьор, отколкото като учен в БАН. Сега е същото. Ние живеем в страната „Учи, мама, за да не работиш.” Искаме да караме мерцедеси, без да се интересуваме какви са социалните ценности на системата, която ги е произвела, а там статуса на учения е по друг от този у нас. Искаме да караме мерцедеси и в тях да слушаме нашенската си чалга. Затова тези, които наистина имат данни да бъдат учени ще бъдат такива не в България, а на други места и децата им няма да познават България и няма да имат нищо общо с нея. А сега си пуснете малко чалга за да свиквате.

Моловете – съвременните катедрали

В близкото минало на Европа поминъкът не е бил гарантиран, епидемии са отнемали хиляди човешки живота, детската смъртност е била висока. Сега живеем в период, когато е трудно да си представим, че човешко същество може да умре от глад, въпреки че спорадично получаваме такава информация от други точки на света. В миналото вярата и общността са били важни условия за физическото оцеляване. По-важни от сега. В Европа са се строели огромни катедрали, в които човек да почувства величието на Бог и разбира се на църквата като институция. Там са се събирали и много хора.
Сега живеем с разбирането, че за всяка болка има хапче. Науката ще открие безсмъртието ни. Особено пък за един по-богат човек е жалко да си представи, че ще умре /затова спортува и не пуши/. Живеем в относително материално благополучие, е разбира се преживяваме и по някоя криза. Щастливи сме да използваме материалните придобивки за да осмислим живота си. Моловете са новите ни храмове. Там усещаме опиянението, възбудата на живота. Величествени по размер сгради ни приютяват в бляскавите си пространства, носи се приятна музика. Хората сякаш са в приповдигнато настроение. Колко ли дълго ще продължи това?

Ще е интересно да се проследи хронологично /например за София/, кои са били най-високите и големи сгради. Да речем, че след освобождението е бил конакът, който е преобразуван в дворец. Сега отличавам сградите на Министерски съвет, бившия Партиен дом, Президентството, БНБ. Всъщност, спомням си, че преди двадесет години единственият денонощен магазин в София се намираше на бул.”Витоша” до Съдебната палата. Тя пък беше музей, а сега е отново Съдебна палата. Дали това се е отразило на съдебната система или по-скоро състоянието на съдебната система е давало тласък за тези метаморфози? Все пак в материалното благополучие има нещо успокояващо и ... опияняващо.