петък, 29 април 2011 г.

Харесва ли ви българската мечка?



Само за десетина минути, докато снимах днес българската мечка от изложбата на открито на площад „Света Неделя”, събрах няколко впечатления от други, които я разглеждат. За съжаление гласно изразеното варираше от „българска работа” до „виж я колко е тъпа”. Едно момиче каза на майка си „не ми харесва”, а една жена обясняваше на друга /на английски/, че „черно и бяло ... това не е типично българско”.
В интервюто – „Кой нарисува българската Buddy Bear” по радио Дарик, водещата разговаря по телефона с художничката Климентина Карадимчева /артистичен псевдоним Клио Карадим/. През 2002 година Климентина Карадимчева кандидатства и е одобрена да нарисува мечка, представяща България. Тази първа мечка е издържана в бяло, зелено и червено. По нея са нарисувани и мартенички. През 2006 година художничката рисува настоящата мечка, която сега е един от експонатите на изложбата в София. За нея Климентина Карадимчева разказва, че е черно-бяла, на квадратчета, с изписани български класически творби от „Аз съм българче” до „Високи, сини планини”. Според авторката това е послание към всички българи, които живеят в чужбина и имат хубави спомени от България. Самата Климентина Карадимчева живее от 20 години в Германия.
Мисля, че първата творба на художничката би се приела по-добре, защото е базирана на ясни символи като трибагреника и мартеницата. Това би било приемливо за всеки българин. Рисунката на настоящата българска мечка е по-скоро интуитивна и според мен отговаря на начина по който авторката възприема България. Рисунката прилича на лабиринт без изход или на множество затворени квадратчета. Няма пъстри багри. Цветовете пресъздават зимата, когато снегът е бял, а дърветата чернеят. Малко са мотивите, с които е разнообразена тази шарка. На мястото на пъпа на българската мечка е нарисувано малко българско знаме – пъпната връв на авторката с родината.
Черно-белите квадрати са може би това, което кара хиляди българи да напускат България и да търсят нови възможности по света. Да, те се интересуват от България. Изпращат част от своите спестявания на родителите и роднините си. По данни на Световната банка това са около 1.6 милиарда долара за 2010 година, които са значителна част от БВП на страната. Емигрантите се оказват най-щедрите инвеститори в българската икономика.
Да, българската мечка е грозна, но е такава, защото всички ние допринасяме за това, а авторката фотографски го е регистрирала.























7 коментара:

  1. Здравейте,г-н Иванов,
    За първи път попадам на вашия блог,за който ви поздравявам и ще добавя в блог-рола си,за да го попрегледам в бъдеще подробно.
    Тази статия ме наведе над някои мисли.Мисли и питанки за и не само за "българската мечка".Първо-от кога българския дух и национално самочувствие се класифицира в образа на една мечка?Та нали бе лъв/или лев по старобългарски и възрожденски?/!/Ще кажете-емигрантка е ,че и почти натурализирала се германка ,за което е и оправдана авторката на тази "творба".
    И второ,вече по самата статия-ами май това сме ние-вътре и извън границите на Б-я,една пършава и макар и стилизирана,но все пак изпосталяла мечка, обитаваща резервата си и примиряваща се с условията и гнилите ябълки,които и подхвърлят.

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен1 май 2011 г., 1:40

    Всички ние допринасяме за това мечката, представляваща символ на България пред света, да е грозна? Авторката излага СВОЕТО ЕМИГРАНТСКО виждане?
    Защо, интересно, мечките, представляващи едни от най-бедните страни в света, са ярки, красиви, носещи послание и разкриващи част от културата и традициите на тези страни?
    Стихотворенията - добре, чудесно, въпреки, че ще си ги разбираме само ние. Но да сте чували за краснопис? А вона на тази мечка? Какво символизира - затвор, тоалетна, смърт?
    Почакайте, не всички българи сме емигранти. Някой работим тук, работим здраво, влагаме целия си потенциал и не можем да променим света, вярно, но се грижим достойно за себе си и близките си. И успяваме! Докато емигрантите говорят за родолюбие и патриотизъм. Но това е друга тема. Нашата тема е сръзната с мечката, представляваща страната ни и по-конкретно с естетическата и творческата й стойност.
    О, не, да не помислите сега, че злобея или имам лично отношение към твореца. Него не го познавам, а и само бих се радвала и гордяла с нашето, ако го намирах за поне малко красиво и смислено. Така, както се гордея, като чуя българския химн или нещо красиво, сътворено от българин. А абстрактното, екстравагантното, шокиращото в повечето случаи, уви, са опити за прикриване на бездарността на автора.

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен1 май 2011 г., 1:42

    *вона - фонът

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен1 май 2011 г., 1:53

    И само докато гледах тези снимки, се натъкнах и на правописни грешки... на родния ни български език. Не, не говоря за авторските волно допуснати правописни грешки, приемливи за поетичната реч, а за печатни и правописни грешки, допуснати от небрежност: "Хубава си, моя горД, миришеш на младост..." - Кое мирише?
    "...той неМоже дорде е жив да те заборави" - как се пишат глаголите в българския език?
    Това не е безпочвето заяждане, аз смятам, че е важно, когато правиш нещо и когато това нещо е лицето на една нация, да подходиш отговорно и да направиш съответните справки по въпросите, по които не си компетентен. Използвайте гугъл поне! Проверката на каквато и да е информация в модерния 21 век отнема части от секундата!

    ОтговорИзтриване
  5. Здравейте Савлена,
    Благодаря за коментара. Радвам се, че статията е била интересна за вас. Оптимистичното е, че България се променя и от нас зависи да я направим още по-добро място за живеене, където има достатъчно много възможности за развитие на всички българи.

    ОтговорИзтриване
  6. Не видях някой да е очарован от нашата мечка.

    ОтговорИзтриване
  7. На мене пък ми допада изписването на мечката. Дава ти простор над какво да се помисли. Навежда спомем за подредеността в живота на българите. Пък и тези стихчета също се преплитат в цялостния изглед на творбата. Тъй че аз съм за. м29

    ОтговорИзтриване