Само за десетина минути, докато снимах днес българската мечка от изложбата на открито на площад „Света Неделя”, събрах няколко впечатления от други, които я разглеждат. За съжаление гласно изразеното варираше от „българска работа” до „виж я колко е тъпа”. Едно момиче каза на майка си „не ми харесва”, а една жена обясняваше на друга /на английски/, че „черно и бяло ... това не е типично българско”.
В интервюто – „Кой нарисува българската Buddy Bear” по радио Дарик, водещата разговаря по телефона с художничката Климентина Карадимчева /артистичен псевдоним Клио Карадим/. През 2002 година Климентина Карадимчева кандидатства и е одобрена да нарисува мечка, представяща България. Тази първа мечка е издържана в бяло, зелено и червено. По нея са нарисувани и мартенички. През 2006 година художничката рисува настоящата мечка, която сега е един от експонатите на изложбата в София. За нея Климентина Карадимчева разказва, че е черно-бяла, на квадратчета, с изписани български класически творби от „Аз съм българче” до „Високи, сини планини”. Според авторката това е послание към всички българи, които живеят в чужбина и имат хубави спомени от България. Самата Климентина Карадимчева живее от 20 години в Германия.
Мисля, че първата творба на художничката би се приела по-добре, защото е базирана на ясни символи като трибагреника и мартеницата. Това би било приемливо за всеки българин. Рисунката на настоящата българска мечка е по-скоро интуитивна и според мен отговаря на начина по който авторката възприема България. Рисунката прилича на лабиринт без изход или на множество затворени квадратчета. Няма пъстри багри. Цветовете пресъздават зимата, когато снегът е бял, а дърветата чернеят. Малко са мотивите, с които е разнообразена тази шарка. На мястото на пъпа на българската мечка е нарисувано малко българско знаме – пъпната връв на авторката с родината.
Черно-белите квадрати са може би това, което кара хиляди българи да напускат България и да търсят нови възможности по света. Да, те се интересуват от България. Изпращат част от своите спестявания на родителите и роднините си. По данни на Световната банка това са около 1.6 милиарда долара за 2010 година, които са значителна част от БВП на страната. Емигрантите се оказват най-щедрите инвеститори в българската икономика.
Да, българската мечка е грозна, но е такава, защото всички ние допринасяме за това, а авторката фотографски го е регистрирала.
В интервюто – „Кой нарисува българската Buddy Bear” по радио Дарик, водещата разговаря по телефона с художничката Климентина Карадимчева /артистичен псевдоним Клио Карадим/. През 2002 година Климентина Карадимчева кандидатства и е одобрена да нарисува мечка, представяща България. Тази първа мечка е издържана в бяло, зелено и червено. По нея са нарисувани и мартенички. През 2006 година художничката рисува настоящата мечка, която сега е един от експонатите на изложбата в София. За нея Климентина Карадимчева разказва, че е черно-бяла, на квадратчета, с изписани български класически творби от „Аз съм българче” до „Високи, сини планини”. Според авторката това е послание към всички българи, които живеят в чужбина и имат хубави спомени от България. Самата Климентина Карадимчева живее от 20 години в Германия.
Мисля, че първата творба на художничката би се приела по-добре, защото е базирана на ясни символи като трибагреника и мартеницата. Това би било приемливо за всеки българин. Рисунката на настоящата българска мечка е по-скоро интуитивна и според мен отговаря на начина по който авторката възприема България. Рисунката прилича на лабиринт без изход или на множество затворени квадратчета. Няма пъстри багри. Цветовете пресъздават зимата, когато снегът е бял, а дърветата чернеят. Малко са мотивите, с които е разнообразена тази шарка. На мястото на пъпа на българската мечка е нарисувано малко българско знаме – пъпната връв на авторката с родината.
Черно-белите квадрати са може би това, което кара хиляди българи да напускат България и да търсят нови възможности по света. Да, те се интересуват от България. Изпращат част от своите спестявания на родителите и роднините си. По данни на Световната банка това са около 1.6 милиарда долара за 2010 година, които са значителна част от БВП на страната. Емигрантите се оказват най-щедрите инвеститори в българската икономика.
Да, българската мечка е грозна, но е такава, защото всички ние допринасяме за това, а авторката фотографски го е регистрирала.
Здравейте,г-н Иванов,
ОтговорИзтриванеЗа първи път попадам на вашия блог,за който ви поздравявам и ще добавя в блог-рола си,за да го попрегледам в бъдеще подробно.
Тази статия ме наведе над някои мисли.Мисли и питанки за и не само за "българската мечка".Първо-от кога българския дух и национално самочувствие се класифицира в образа на една мечка?Та нали бе лъв/или лев по старобългарски и възрожденски?/!/Ще кажете-емигрантка е ,че и почти натурализирала се германка ,за което е и оправдана авторката на тази "творба".
И второ,вече по самата статия-ами май това сме ние-вътре и извън границите на Б-я,една пършава и макар и стилизирана,но все пак изпосталяла мечка, обитаваща резервата си и примиряваща се с условията и гнилите ябълки,които и подхвърлят.
Всички ние допринасяме за това мечката, представляваща символ на България пред света, да е грозна? Авторката излага СВОЕТО ЕМИГРАНТСКО виждане?
ОтговорИзтриванеЗащо, интересно, мечките, представляващи едни от най-бедните страни в света, са ярки, красиви, носещи послание и разкриващи част от културата и традициите на тези страни?
Стихотворенията - добре, чудесно, въпреки, че ще си ги разбираме само ние. Но да сте чували за краснопис? А вона на тази мечка? Какво символизира - затвор, тоалетна, смърт?
Почакайте, не всички българи сме емигранти. Някой работим тук, работим здраво, влагаме целия си потенциал и не можем да променим света, вярно, но се грижим достойно за себе си и близките си. И успяваме! Докато емигрантите говорят за родолюбие и патриотизъм. Но това е друга тема. Нашата тема е сръзната с мечката, представляваща страната ни и по-конкретно с естетическата и творческата й стойност.
О, не, да не помислите сега, че злобея или имам лично отношение към твореца. Него не го познавам, а и само бих се радвала и гордяла с нашето, ако го намирах за поне малко красиво и смислено. Така, както се гордея, като чуя българския химн или нещо красиво, сътворено от българин. А абстрактното, екстравагантното, шокиращото в повечето случаи, уви, са опити за прикриване на бездарността на автора.
*вона - фонът
ОтговорИзтриванеИ само докато гледах тези снимки, се натъкнах и на правописни грешки... на родния ни български език. Не, не говоря за авторските волно допуснати правописни грешки, приемливи за поетичната реч, а за печатни и правописни грешки, допуснати от небрежност: "Хубава си, моя горД, миришеш на младост..." - Кое мирише?
ОтговорИзтриване"...той неМоже дорде е жив да те заборави" - как се пишат глаголите в българския език?
Това не е безпочвето заяждане, аз смятам, че е важно, когато правиш нещо и когато това нещо е лицето на една нация, да подходиш отговорно и да направиш съответните справки по въпросите, по които не си компетентен. Използвайте гугъл поне! Проверката на каквато и да е информация в модерния 21 век отнема части от секундата!
Здравейте Савлена,
ОтговорИзтриванеБлагодаря за коментара. Радвам се, че статията е била интересна за вас. Оптимистичното е, че България се променя и от нас зависи да я направим още по-добро място за живеене, където има достатъчно много възможности за развитие на всички българи.
Не видях някой да е очарован от нашата мечка.
ОтговорИзтриванеНа мене пък ми допада изписването на мечката. Дава ти простор над какво да се помисли. Навежда спомем за подредеността в живота на българите. Пък и тези стихчета също се преплитат в цялостния изглед на творбата. Тъй че аз съм за. м29
ОтговорИзтриване