вторник, 26 април 2011 г.

Телевизията – сила и слабост

Материала, който ви предлагам, е от статията „Въздействие на масмедиите” на Елизабет Ноел-Нойман. Тя е била известен германски политолог. Струва ми се, че цитатите пряко кореспондират с българската действителност и обясняват някои явления в нея.



„При телевизията, това, което публиката има за избор, е много по-малко, отколкото при печатните средства – вестник или списание. ...
При масово средство, което не организира предлаганата от него продукция пространствено, а във времето, тоест в рамките на една програма предлага за всяка единица време винаги само една комуникация, човек не може да се отклони така, както при четенето. Затова човек се сблъсква с информации и становища, които би желал да избегне като конфликтен материал и противоречащи на собствените му убеждения. Това особено важи за определени програмни форми, например за новините и магазинните предавания, при които зрителят или трябва да гледа спорен материал или съвсем да се откаже от предаването. Най-изявеният случай, при който зрителят, за да чуе аргументите на своята страна, трябва да изслуша аргументите на противната, са телевизионните дискусии. ...
Типичната обстановка на приемането в малката група, в семейството, ограничава свободния избор на отделния индивид.
Телевизията усилва момента на леност у зрителя ... води до инерция, изразяваща се например в гледането на програми без особено намерение, без селекция. ...
Развлекателния характер на телевизията подтиква политически незаинтересованите слоеве от населението, които пропускат политическия материал в другите масови средства, щат не щат, да гледат телевизионните новини и кореспонденции. По такъв начин телевизията достига онези лица, които са неинформирани, слабо могат да преценят събитията, мненията им са незавършени и затова все още достъпни за формиране. ...
Изправена пред алтернативата да си служи с емоционално-подчертана или с абстрактно-трезва аргументация телевизията по редица причини се ориентира към емоционално-подчертаната, ценностно-заредената комуникация. Но в това се крие не само сила, но също така и слабост. Телевизията стои по-долу от вестника и списанието в сферата на информация за взаимоотношения и връзки; тя не може да задоволи потребностите от разбиране, изясняване, обхващане на събития и процеси – или скритите, задкулисни причини. ...
Установено е, че телевизията повишава интереса към политиката ... За по-добро разбиране на политиката обаче може да става дума само ако наред с гледането на телевизия, се четат вестници, в противен случай зрителят си създава нереални, лъжливо леки, почти детински представи за политическите събития, които като източник на неудовлетвореност /защо не се върши нищо, та всичко е толкова леко за разрешаване/ могат да станат обществено опасни.”
.

Няма коментари:

Публикуване на коментар