Дакелът в съвременното българско изобразително изкуство – изложба на СБХ /София, ул.”Шипка”, №6/

Изложба керамика

Изложба на керамика в изложбената зала на четвъртия етаж, ул.”Шипка”, №6. Има изящни експонати. Изложбата ще продължи до шести януари. Първата снимка е на произведение на Емилия Панайотова, което се нарича „Цъфтеж”.

Сбогом, мечки

Дори и по време на опаковането имаше хора, които се снимаха за спомен. Българската мечка остави смесени чувства у мен. Повече за изложбата тук и тук.

.

Изложба „АВС. Белгийско съвременно изкуство” в СГХГ

В подготвения материал, от организаторите на изложбата, се казва, че „Акцентът е поставен върху видеото и фотографията. Това са области, в които Белгия се е откроила през последните двадесет години. Изложбата представя 23 работи на 20 ключови творци от големите белгийски градове /Антверпен, Брюксел, Гент, Лиеж/, оказали влияние върху развитието на съвременното европейско изкуство.”

Гледането на кратките филмчета ми въздейства тъжно и меланхолично. Изложбата е интересна и провокираща. Ще продължи до 15.05.2011г.

Харесва ли ви българската мечка?

Само за десетина минути, докато снимах днес българската мечка от изложбата на открито на площад „Света Неделя”, събрах няколко впечатления от други, които я разглеждат. За съжаление гласно изразеното варираше от „българска работа” до „виж я колко е тъпа”. Едно момиче каза на майка си „не ми харесва”, а една жена обясняваше на друга /на английски/, че „черно и бяло ... това не е типично българско”.
В интервюто – „Кой нарисува българската Buddy Bear” по радио Дарик, водещата разговаря по телефона с художничката Климентина Карадимчева /артистичен псевдоним Клио Карадим/. През 2002 година Климентина Карадимчева кандидатства и е одобрена да нарисува мечка, представяща България. Тази първа мечка е издържана в бяло, зелено и червено. По нея са нарисувани и мартенички. През 2006 година художничката рисува настоящата мечка, която сега е един от експонатите на изложбата в София. За нея Климентина Карадимчева разказва, че е черно-бяла, на квадратчета, с изписани български класически творби от „Аз съм българче” до „Високи, сини планини”. Според авторката това е послание към всички българи, които живеят в чужбина и имат хубави спомени от България. Самата Климентина Карадимчева живее от 20 години в Германия.
Мисля, че първата творба на художничката би се приела по-добре, защото е базирана на ясни символи като трибагреника и мартеницата. Това би било приемливо за всеки българин. Рисунката на настоящата българска мечка е по-скоро интуитивна и според мен отговаря на начина по който авторката възприема България. Рисунката прилича на лабиринт без изход или на множество затворени квадратчета. Няма пъстри багри. Цветовете пресъздават зимата, когато снегът е бял, а дърветата чернеят. Малко са мотивите, с които е разнообразена тази шарка. На мястото на пъпа на българската мечка е нарисувано малко българско знаме – пъпната връв на авторката с родината.
Черно-белите квадрати са може би това, което кара хиляди българи да напускат България и да търсят нови възможности по света. Да, те се интересуват от България. Изпращат част от своите спестявания на родителите и роднините си. По данни на Световната банка това са около 1.6 милиарда долара за 2010 година, които са значителна част от БВП на страната. Емигрантите се оказват най-щедрите инвеститори в българската икономика.
Да, българската мечка е грозна, но е такава, защото всички ние допринасяме за това, а авторката фотографски го е регистрирала.

Мечки в центъра на София

Под мотото - „Да се опознаем по-добре ..., За да се разбираме по-добре, да си имаме повече доверие и да живеем по-добре заедно.” на площад „Света Неделя” в София са изложени 120 двуметрови мечки от фибростъкло. Всяка една е оформена с рисунка от художник от съответната държава.

Турнето United Buddy Bears има до сега реализирани двадесет изложби на пет континента. Чрез дарения и продажби на мечки се набират средства за деца в нужда.

Личните ми впечатления от изложбата са, че тя предизвиква голям интерес. Хората с удоволствие коментират и снимат. Вероятно това, че е директно на улицата я прави много достъпна. Посланието е много положително. Относно изпълнението на самите експонати, за да се избегне едно усещане за евтина конфекция, е добре да бъдат изработени по индивидуално и може би от друг материал. Художник на българската мечка е Климентина Карадимчева с артистичен псевдоним Клио Карадим. Чудех се как да го кажа, но тази мечка ми се струва грозна. Едновременно с това, в нея откривам и искреност, но повече ще напиша следващия път.

Още информация за изложбата може да прочетете тук. Следващите снимки на мечки са в следната поредност по държави: 1-България, 2-Румъния, 3-Турция, 4-Гърция, 5-Сърбия, 6-Австрия, 7-Чехия, 8-Германия, 9-Франция, 10-Италия, 11-Швейцария, 12-Белгия, 13-Холандия, 14-Швеция, 15-Дания, 16-Ирландия, 17-Великобритания, 18-Австралия, 19-Нова Зеландия, 20-Япония.

.