ВСПЪХОВЕЙ: Графити тук, графити там, графити навсякъде

Бях престанал да ги забелязвам, но вчера установих колко много графити има по сградите в центъра на София. Това ме накара да прочета няколко статии в интернет за историята на графитите, хип-хоп културата и разпространението им в България. Дори започнах да правя паралели между графити и татуировки.
Какво ми направи впечатление:

- графитите са изкуство
Графитите са изкуство, защото пресъздават действителността чрез художествени средства /или поне част от тях/. Да наистина съществуват и такива, които са посредствени, грозни драсканици, но майсторите правят такива над които може да замислиш.

- възрастта на артистите
С графити обикновено се занимават тинейджъри или хора скоро преминали тази възраст. Желанието да заявиш себе си на всяка цена, да се конфронтираш с общоприетите норми на поведение, да се докажеш, да поемеш риск и да се прославиш е много характерно за възрастта на пубертета.

- поемане на риск
Колкото повече риск поема художника на графити, толкова уважението към него от страна на останалите майстори расте. Признание заслужават графити нарисувани на труднодостъпни места. Заплаха за художника са полицията и собствениците на недвижими имоти, на чийто стени се рисува. Случва се да се стигне до бой, затова рисунките са правят през нощта. Художниците на графити ходят на групи – „crew”. Една част рисуват, а другата наблюдават и сигнализират за полиция и собственици.
Всъщност още от древността са останали скални рисунки, които пресъздават бита на първобитния човек. Сегашната култура на графити е част от хип-хоп културата в САЩ, особено силно разпространена в края на 70-те години на миналия век. Тя се прехвърля и в Европа, а през последните десет години набира сили и в България.
За да вникнем в подтика да рисуваш графити е необходимо да влезем в кожата на художника. Това, че рисунките се правят на места с голям поток от хора, максимални по размер и с ярки цветове е плод на желанието да бъде привлечено нашето внимание. Но това не става постепенно и спокойно, а сякаш е изкрещяно. Повечето рисунки нарушават общоприетите граници. Те са направени по фасадите на къщи без съгласието на собствениците. Всеки се отъждествява, в някаква степен, с жилището си и когато установи, че то е изрисувано отвън със странни рисунки това нарушава личното му пространство, както и финансите му.
Графитите са и мода. Това ясно се вижда от наличието на множество надписи /драсканици/, направени само с желанието на автора да се заяви, без да имат някаква художествена стойност, както и да маркира своя територия, да се съревновава с другите.
Художниците търсят слава, прослава на името си. Често изографисват псевдонима си - таг, което вероятно може да се свърже и с търсенето на нова идентичност във възрастта на пубертета. Дейността е свързана и с йерархична структура. „Toy” е начинаещ, а „graffiti writer” е майстор. Тоест, йерархията в обществото се копира.
Графитите са проява на улична власт. В известна степен те нарушават личното пространство. В САЩ са били използвани от улични банди за маркиране на територия.Най-добрите графити са преосмисляне на пространството, шокиращ начин за промяна на мисленето, образи от друга реалност. Нощните художници със закрити лица, качулки и флакони в ръка, работещи под риск, са движени от идеята да ни предизвикат и да изстрелят своята истина в упор. Кога бихте направили това? Естествено, по време на младостта.

Първата група снимки е от сайта: http://www.graffiti.org/ , а втората от сгради в София.