вторник, 3 август 2010 г.

Вместо образование и наука – нечленоразделна чалга.

В репортаж по новините на БТВ се спомена, че заплатите на учените в БАН ще бъдат намалени с 25%, което означава млад специалист да получава около 300 лева, а доцент около 500 лева преди облагането на тези суми с данъци. Не искам да коментирам причините довели до конкретното състояние в Академията, които вероятно са плод на криза, лошо управление от страна на екипа на БАН, както и липса на добра стратегия, и нейното отстояване от правителствата през последните години.
Има нещо друго, което ми се струва по-интересно. Въпреки дългогодишните усилия и амбиции на държавата да развива наука, това не се получава в степен, каквато бихме очаквали. Донякъде се осъзнава важността на научните достижения, които са в основата на световната мощ на други страни. Там науката е изведена в приоритет на държавата /развитие на военни технологии, космически изследвания и други/ и за бизнеса /например фармацевтична промишленост/. Тоест атрибут на съвременните държави, за постигане на повече мощ, е развитието на наука. За съжаление се оказва, че в България ще е трудно да поддържаме дори структури като БАН, които по-скоро ни превеждат научните достижения от по-напредналия свят, отколкото да са иновативни, защото науката всъщност е занимание за малцина. Те са нашето съзнание, че някъде е станало нещо значимо в света на науката.
Може би правилният въпрос е дали ние се интересуваме от наука и научни достижения? Какво място в представите ни заемат учените и преподавателите? Отговорите на тези въпроси не са много обнадеждаващи. Скоро четох статия, че в нашите вестници няма толкова научнопопулярни статии описващи научни достижения колкото в други европейски страни. Преди 30 години човек можеше да изкара повече пари като сервитьор, отколкото като учен в БАН. Сега е същото. Ние живеем в страната „Учи, мама, за да не работиш.” Искаме да караме мерцедеси, без да се интересуваме какви са социалните ценности на системата, която ги е произвела, а там статуса на учения е по друг от този у нас. Искаме да караме мерцедеси и в тях да слушаме нашенската си чалга. Затова тези, които наистина имат данни да бъдат учени ще бъдат такива не в България, а на други места и децата им няма да познават България и няма да имат нищо общо с нея. А сега си пуснете малко чалга за да свиквате.

2 коментара:

  1. Прав си
    Върнахме се в 80-те години

    ОтговорИзтриване
  2. Положението наистина не става по добре, една държава не инвестираща в науката е все едно не инвестираща в бъдещето, а именно младите хора който са най-ощетени от всички в тази ситуация.

    ОтговорИзтриване