Ако не сте планирали нещо за неделята времето тече бавно. Мързелива разходка, зяпане на телевизия, интернет, хапване, разговор. Тече бавно, но не толкова бавно колкото в училище. Едно време за момчетата след навършване на пълнолетие имаше и дълга казарма. Там възпитаваха. Имаше и различни философски школи. Например старшината на мой приятел се славел със следната мъдрост: „Момчета, живота е като дулото на танк, колкото по се наместваш, толкова повече ти влиза.” А иначе казармата е пребиваване в затвор с лек режим, но се гордееш, че си бил там.
От друга страна не им е лесно на дългите, защото все гледат да ги скъсят, а късите искат да ги удължат, но това е друга тема. Това донякъде е проблема с институциите, в това число и на училището. Представете си как посредствен учител ще обучи Айнщайн /повече по темата за училището и Айнщайн е написал Виктор Гущеров в сайта си/ или шефа ви ще признае добрите ви идеи, ако усеща, че го конкурирате за мястото му.
Дългите неща може да са и от полза. Например чувството за покой след дълга работа. Сега денят се удължава и става по-дълъг от нощта. Днес е много хубаво и слънчево. Пожелавам ви дълъг залез с ръка на рамото на любимия ви човек.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар