Диригентите

Итай Талгам е известен диригент, който разказва за стиловете на дирижиране в своята презентация за инициативата TED. Интересното е, че дирижирането, като контрол върху членовете на оркестъра, е съотносимо към управлението и в други сфери на човешкия живот.

Работил съм в организации, в които натиска и напрежението витаят във въздуха ежедневно. Перфекционизма и страха на мениджъра се пренасят върху подчинените му. Бил съм и на места, където на служителите се дава възможност да имат собствено отношение към проблемите.

Типа организация и отношенията в нея зависят от средата и от задачите, които трябва да изпълнява, но и нашата степен на зрелост ни води до едно или друго управление.

Пезентацията на Итай Талгам за TED. Има субтитри на български език.

.

Метрото и историята

Ето мястото на срещата, пресечната точка на новото и старото. Тук, едно във друго, реабилитирани и пречистени се вливат историята ни преди 1989 година и духът на новото време, на настоящето. Мястото е в близост до кръстовището на булевардите „Витоша” и „Патриарх Евтимий”, изкопът на метрото. Вижда се стария тунел, изграден преди години при строежа на НДК и новия изкоп. Преходът завърши.

Издайнически нишки

Сборище на вещици /Гоя, 1823/ - детайл

Възможно ли е да крием истинската си личност, намерения и постъпки от другите? В известна степен, да. Дори мисля, че е здравословно. От друга страна има неща които искаме да скрием, но не успяваме. Веднъж спорих с познат дали изневярата може да остане скрита. Той се чудеше, как ще се разбере, ако всичко е тайно. Отговора на този въпрос е част от работата на митничарите. Те просто следят дали някой е по-притеснен или по-странен от останалите.

Понякога се получава сблъсък между заявеното и реалното състояние, както с ректора на Стопанска академия „Димитър А. Ценов”, Свищов /видеоматериал на Нова телевизия/: http://www.youtube.com/watch?v=92Gz6SluEYc&NR=1 .

В една книга е казано, че всичко тайно ще стане явно. И за да не съм съвсем краен ще посоча, че е казано също да не съдим, за да не бъдем съдени и с каквато съдба съдим, с такава ще ни съдят.

.

Марципан или шоколад

снимката е от http://www.sanmarina.rs/index.html#

Марципанът е твърд продукт, имитация на шоколада. Замислих се, кое в живота ни е направено като него? Случва се в семейните отношения да преобладава марципана. Хората крият истинските си чувства и мотиви. В по-широк план в България има много неща направени от марципан. Например музиката. Разбира се има изключения – Kottarashky.

Марципанът е по-евтин. Докарва го на сладост, но вкусовите му качества отстъпват. Изборът ни е между истинското и имитацията. Този избор може да бъде на индивидуално или дори на държавно ниво. Дали избираме да ритаме топка или да гледаме мач по телевизията с бира в ръка? Дали държавата ни произвежда качествени стоки? Дали институциите изпълняват предназначението си?

Мисля, че познаването и приемането на силните и слабите страни, усещането за мисия и посока са водещи за да бъдем истински личности и истинска държава. Нищо чудно някой ден да се прочуем в света с българския шоколад.

.

Дълго

Ако не сте планирали нещо за неделята времето тече бавно. Мързелива разходка, зяпане на телевизия, интернет, хапване, разговор. Тече бавно, но не толкова бавно колкото в училище. Едно време за момчетата след навършване на пълнолетие имаше и дълга казарма. Там възпитаваха. Имаше и различни философски школи. Например старшината на мой приятел се славел със следната мъдрост: „Момчета, живота е като дулото на танк, колкото по се наместваш, толкова повече ти влиза.” А иначе казармата е пребиваване в затвор с лек режим, но се гордееш, че си бил там.

От друга страна не им е лесно на дългите, защото все гледат да ги скъсят, а късите искат да ги удължат, но това е друга тема. Това донякъде е проблема с институциите, в това число и на училището. Представете си как посредствен учител ще обучи Айнщайн /повече по темата за училището и Айнщайн е написал Виктор Гущеров в сайта си/ или шефа ви ще признае добрите ви идеи, ако усеща, че го конкурирате за мястото му.

Дългите неща може да са и от полза. Например чувството за покой след дълга работа. Сега денят се удължава и става по-дълъг от нощта. Днес е много хубаво и слънчево. Пожелавам ви дълъг залез с ръка на рамото на любимия ви човек.

.

Един магазин в София

Кучета

Слънцето прежуря и кучетата се чувстват добре. Често щастието е в малките неща.

.

Kottarashky

Скоро прочетох пост в Блогът на един MadWizard и така открих за себе си музиката на Kottarashky. Зад този артистичен псевдоним стои Никола Груев и неговата група. За първи път музика направена от българи ме грабна безусловно. Ритмите са пулсиращи и живи. Носят силата на истинско изкуство. Музиката е сътворена искрено и интелигентно. Поздравявам за успеха Kottarashky.

.

Бяло и черно

Кино

Напоследък ме обзе носталгия по старите кина. Разхождаш се в центъра на града, пиеш кафе, а може да гледаш и филм. Сега това може да се случи само във Филмотечно кино „Одеон” и в кино „Влайкова”. Ще ми се да има и други или старите да отворят отново врати.

Модерен театър

кино „Левски”

кино „Сердика”

.

Женският пазар

На Женския пазар си дават среща много култури. Продавачка на марули крещи: „Кой ще купи къдравата ми салатка?”. Между потока минаващи мъж предлага: „Цигари, цигари по 2.50 кутията!”. В дочут разговор граждани обсъждат своите мънгиз-карти. Оживлението е голямо. Потока от купувачи е несекващ. Семействата на някои продавачи отдъхват в близките градинки. В средата на пазара е разположен и красивия храм „Св.Св.Кирил и Методий”.

Тази пъстра картина отразява доста добре някои проблеми на съвременна България. На Женския пазар клиентът не получава касова бележка за извършената покупка. Повечето търговци теглят стоката на механични кантари тип везна. Това вероятно означава, че върху реализираните обороти не се плащат данъци. От друга страна е вярно, че в останалите търговски обекти в София цените са по-високи. Нямам точни наблюдения, но е възможно някои стоки на Женския пазар да са със същата цена, на която се предлагат на зеленчуковата борса. Това е добре за купувачите, когато не са лъгани в грамажа или им се продава стока с много лошо качество, защото не е възможно сам да я подбереш. Ако купувате един килограм, който струва 0.90 лева и ви се предложи сумата да се закръгли на 1 лев по-добре откажете, защото тегленето се прави на око и е възможно да е във ваш ущърб.

Мисля, че е препоръчително да се даде възможност на истинските производители, дори и на най-дребните, да имат достъп до пазарите. Така цените на плодовете и зеленчуците ще паднат. Разбира се, за да се случи това, ще трябва мафията да бъде лишена от контрола над тържищата, а отговорните администратори от „взятката” си. Само гражданите могат да поискат преразглеждане на статуквото.


.

Архитектура

Да, това как изглежда една сграда е важно. Подбрах няколко снимки на къщи в София.

За повече виж и тук.

Ultima Vez

Представленията на балетната трупа за съвременен танц Ultima Vez са впечатляващи. Спектаклите носят наелектризиращо напрежение. Музиката е завладяваща и много въздействаща. Артистите са отдадени на танца, който разказва за любовта и омразата, за рая и за ада.
Режисьор и хореограф е белгиеца Вим Вандекейбъс. Трупата е гостувала през 2008 година на международния фестивал за съвременен танц Sofia Dance Week с постановката „Огледало” и през 2010 година с постановката „Маймунски сандвич”.
„Огледало” е съставено от части на предишни спектакли на трупата. Игра се на сцената на Народния театър. Танцьорите бяха всеотдайни, а хореографията впечатляваща. Представлението съчетаваше напрежение и красота. Музиката беше завладяваща.
„Маймунски сандвич” се размина с очакванията ми. В моноспектакъла липсваше танц. Беше акцентирано на други изразни средства. През по-голямата част на извънредно дългото представление се прожектираше филм.
Очаквам новите спектакли на Ultima Vez.
Повече информация:

http://www.slusham.com/ultima-vez-v-narodniya-teatar-za-sofia-dance-week.html

http://www.performer.bg/?gg=3&hh=4&ii=6&jj=1&ll=203&mm=6&nn=1&rr=0&ss=0

Слънчево в София

Няколко зимни снимки от София. Още снимки от града тук и тук.

.

Огнени клони

Клони огрени от следобедно слънце.

.

Предозирано

В „Парк Заимов” са се развихрили DOZER и MPC. Повече за графитите тук.

.

Площад „Славейков”

Площад „Славейков” в София е място, където може да си купите книга. Разбира се може да изберете дали да го направите там или на друго място. Например в голяма закрита книжарница.
В книжарницата може да прекарате много време, независимо дали навън вали или е студено. Имате възможност да разглеждате книгите и да четете пасажи от тях. Изборът е по-голям.
Имам усещането, че преди години, когато започна продажбата на книги на площад „Славейков”, промените в обществото бяха размесили пластовете и някои от продавачите бяха хора, които имаха повече отношение към книгите, отколкото към търговията. Сега ми се струва, че на открития пазар се е развъдила специфичната порода на продавачите на сергия.
Как си представям търговеца на книги. Това е човек, който може да вниква в нагласите на клиентите си и да ги насочва към определен вид литература и съответните автори. Той може да сподели личните си впечатления от дадено произведение. Познава миналите и настоящи издания.Разбира се във всяка професия има представители, които в по-голяма или по-малка степен се вместват в разбирането ни за нея, а гениалните са известни на всички.

.

София

Небе и мартенски залез в София.