Изоставени, но в добро настроение

Разходка в нощна София

Вечер

Дима се беше излегнала на канапето. Телевизорът работеше. Беше топла вечер. Дима се потеше. Посегна към телефона. Обичаше да говори. Набра номер. Ало, здравей какво правиш? Днес се обади Георги. Сещаш ли се за него. Веднъж пътува с колата му. Ходихме на гроба на майка му, годишнина от нейната смърт. Беше поканил негови роднини. Запозна ме с един поп, много интелигентен. Питах го в Библията пише ли, че не трябва да ядем свинско. Веднага отвори на двеста и някоя страница и прочете, че е така. Питах го за ключа. Нали знаеш, че поповете имат ключ, с който разбират Библията, но не го казват на останалите. Отказа да го даде. Издавал е книги.Веднъж преди години го бяхме срещнали вечерта на улицата и Юлия - Американката реши да го сваля. Той е с приятно лице и къса брада. Тя го пита дали му се пие коняк, а той каза, че ни кани на коняк на другия ден и се пошегува, че ни кани в църквата. Многа е топло сега. Той каза, че не е хубаво да се гледат сериали. Георги си е купил ван. Това е вид кола. А, значи ги знаеш? Е, хайде добре си поговорихме. Чао, чао. Дима се пресегна към дистанционното и превключи програмата. По-късно се унесе. Леко похъркваше. Беше топло.